Търговската марка е знак, който отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Този знак може да бъде дума, цифра, буква, рисунка, включително на самата стока, звук, както и всякакви комбинации от изброените.

Правото върху търговската марка се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Заявката може да бъде подадена от всяко заинтересовано физическо или юридическо лице. Важи правилото, че първият по време е първи по право. Срокът на действие на регистрацията е десет години от датата на подаване на заявката. Регистрацията може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от десет години.

С регистрирането на търговската марка лицето придобива изключителни права върху нея, което означава, че:
– може да я използва, т.е. да я поставя върху стоките си и да предоставя с нея услугите си;
– може да се разпорежда с нея, т.е. да я прехвърля или да разрешава използването й от други лица;
– може да забрани на други да използват в своята дейност знак, който е идентичен или доста сходен с неговия и създава вероятност от объркване на стоките и услугите.

Изключителните права върху търговската марка важат на територията на Република България. Ако е необходима защита на територията на други държави, марката следва да се регистрира по реда на международната регистрация.

Съгласно Закона за марките и географските означения, който урежда тази материя, търговската марка следва да отговаря на следните изисквания:
– да не се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика по отношение на сходни стоки или услуги;
– да не противоречи на обществения ред и морала, т.е. знакът да не съдържа обидни и непристойни думи и изрази;
– да не въвежда потребителите в заблуждение за качеството и произхода на стоката;
– да не включва наименования, гербове, знамена или други символи, както и техни имитации, на държави, на международни междуправителствени организации, на исторически или културни паметници;
– да не е идентична на по-ранна марка, която се използва за означаване на идентични стоки или услуги и това би довело до объркване на потребителите.

Процедурата по регистрация на търговска марка започва с подаване на заявка до Патентно ведомство. В заявката следва да бъдат посочени името и адресът на заявителя, изображението на марката, списък на стоките и услугите, които ще бъдат означавани с нея, документ за платена такса за разглеждане на заявката. Документите и данните в заявката се представят на български език. При подаването на заявката се дължи такса, чийто размер се определя в зависимост от броя на класовете стоки и услуги, които ще бъдат означавани с търговската марка.

Заявката може да бъде подадена лично от заинтересованото лице или от негов упълномощен представител по индустриалната собственост. Лицето може да бъде представлявано от адвокат само ако адвокатът е вписан като представител по индустриалната собственост.

Списъкът на стоките и услугите, които ще бъдат означавани с търговската марка, трябва да бъде съставен въз основа на Международната класификация на стоките и услугите за целите на регистрацията на марките.

Заявката минава през две проверки (експертизи). Първата – формална експертиза, е свързана с това дали са изпълнени изискванията на закона относно оформяне на документите. Ако при оформяне на документите има пропуски, на заявителя се дава срок за отстраняването им. Ако не бъдат отстранени в срок, процедурата по регистрация се прекратява.
Втората проверка – експертиза по същество, е свързана със самия знак, който заявителят иска да регистрира като търговска марка. Тя се извършва в 3-месечен срок от приключването на първата. Когато има основания за отказ, заявителят получава мотивирано уведомление и му се дава възможност да направи своите възражения в срок от 3 месеца. Когато не направи такива, получава пълен или частичен отказ за регистриране на търговска марка.

Всяка заявка, която отговаря на изискванията, се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизите.

В тримесечен срок от датата на публикация на заявката всяко физическо или юридическо лице, както и сдружения, представляващи фабриканти, производители, доставчици на услуги, търговци или потребители, могат да подадат възражение срещу регистрацията на марката. Възражението се изпраща на заявителя, който може да представи становище по него.

Притежателят на по-ранна марка, действителният притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България и за нея е подадена заявка за регистрация, както и притежател на марка, заявена на името на агент или представител на притежателя без негово съгласие, може да подаде опозиция срещу регистрацията на заявената търговска марка. Опозицията се подава в тримесечен срок от публикацията на заявената марка в официалния бюлетин на Патентното ведомство и за разглеждането й се дължи държавна такса.

Процедурата по регистрация приключва с решение, с което марката се регистрира така, както е заявена, или се отказва регистрирането й. Важно е да се знае, че веднъж регистрирана, търговската марка не може да бъде променяна. За регистрирането на търговската марка се дължи такса, която се внася след постановяване на решението.

Отказът за регистриране може да бъде обжалван в 3–месечен срок от датата, на която е съобщен на заявителя. Компетентен да се произнесе по жалбата е председателят на Патентното ведомство. Произнасянето по жалбата става в срок от 3 месеца. Ако жалбата бъде уважена, следва регистриране на марката. Ако жалбата е оставена без уважение, решението подлежи на повторно обжалване, този път пред Административен съд – град София. Срокът отново е 3–месечен и тече от датата, на която е съобщено на заявителя.