С две поредни изменения в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г. и в ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г. бяха променени редица правила, свързани с дължимите по граждански, търговски и изпълнителни дела такси. Накратко ще изложа действащите вече правила.
Дължимите по делата такси най-често се определят върху цената на иска.
Цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а именно:
– по искове за парични вземания това е търсената сума;
– по искове за собственост и други вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право;
– по искове за нарушено владение – една четвърт от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на имота;
– по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор – стойността на договора;
– по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху имот – данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота;
– по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем – наемът за една година;
– по искове за периодични платежи за определено време – сборът на всички платежи, по искове за периодични платежи за неопределено време (напр. издръжка) или за пожизнени платежи – сборът на платежите за три години.
По всички останали искове съдът определя първоначална цена на иска.
Цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба. Възражения по посочената от ищеца цена на иска могат да се предявят от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на посочената от ищеца цена с действителната съдът определя цената на иска. Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определи при решаване на делото.
Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.
Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска, т.е. върху една четвърт от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право.
Съществена промяна е въведена по отношение на дължимите държавни такси при съединяване на искове.
Занапред, считано от 31 октомври 2017 г., за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. За предявените с една молба искове в защита на различни интереси се събира минималната такса от всички интереси.
До влизане в сила на промените, за предявените с една молба кумулативно съединени искове се събираше държавна такса по всеки иск, за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събираше държавна такса за един иск, а за предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събираше държавна такса по исковете срещу всяко лице.
Държавните такси са прости и пропорционални.
Простите такси са фиксирани по размер. Пропорционалните такси се определят като процент върху цената на иска.
Държавните такси в повечето случаи се събират предварително – при предявяване на иска, при издаване на документа, за който се плаща такса и т.н.
Най-съществена е промяната по отношение на таксите по изпълнителни дела.
Съгласно чл. 73, ал. 4 (изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г. и изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.), процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване размера на сумата за събиране по делото, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада пропорционалната такса за опис, която не може да надвишава с повече от една втора нейния размер, определена към момента на извършване на описа. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или на взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. За задължение в размер над четиридесет и пет минимални работни заплати този сбор не може да надвишава една петнадесета от задължението, но не по-малко от три минимални работни заплати.
Сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава:
- за задължения в размер до 10 на сто от минималната работна заплата – 30 на сто от минималната работна заплата;
- за задължения в размер от 10 до 20 на сто от минималната работна заплата – 40 на сто от минималната работна заплата;
- за задължения в размер от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата – 50 на сто от минималната работна заплата;
- за задължения в размер от 50 на сто до една минимална работна заплата – 70 на сто от минималната работна заплата;
- за задължения в размер от една до две минимални работни заплати – 80 на сто от минималната работна заплата;
- за задължения в размер от две до три минимални работни заплати – 90 на сто от минималната работна заплата.
В случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.