С изменения в ГПК, обнародвани в ДВ. бр. 86 от 27.10.2017 г. и влезли в сила на 31.10.2017 г. бяха променени редица правила, свързани със сроковете за извършване на процесуални действия по граждански и търговски дела. Накратко ще изложа действащите вече правила.

 

Сроковете в съдебния процес по правило са установени от закона. Когато не са установени от закона, се определят от съда.

Сроковете се изчисляват по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

При спиране на производството по делото се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

Съвсем ново процесуално правило, въведено с измененията на ГПК, в сила от 31 октомври 2017 г. е, че сроковете по граждански и търговски дела спират да текат:

– през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно: 1 януари – Нова година; 3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго; 1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност; 6 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия; 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост; 6 септември – Ден на Съединението; 22 септември – Ден на Независимостта на България; 1 ноември – Ден на народните будители – неприсъствен за всички учебни заведения; 24 декември – Бъдни вечер, 25 и 26 декември – Рождество Христово; Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му.

– по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от Закона за съдебната власт – от 15 юли до 1 септември, с изключение на сроковете по делата, които се разглеждат и през съдебната ваканция.

Гражданските и търговски дела, които се разглеждат през съдебната ваканция и за тях сроковете не спират да текат са: делата за издръжка, за родителски права на ненавършили пълнолетие деца, за незаконно уволнение, искания за обезпечаване на искове, за обезпечаване на доказателства, искания за даване на разрешения и заповеди по Семейния кодекс, искания за назначаване на особен представител, делата по несъстоятелност, делата по Закона за защита от домашното насилие, делата, за които закон предвижда разглеждането в срок, по-кратък от един месец, делата за осиновяване на дете, други дела по преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши действие или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване на работното време.

Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път.

Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Не могат да бъдат продължавани единствено сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.

Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. Срокът за подаване на молба за възстановяване на срок не може да бъде продължаван. В молбата за възстановяване на срока се посочват всички особени непредвидени обстоятелства, които са станали причина за пропускане на срока и всички доказателства в тази връзка. Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. Молбата за възстановяване на срок се подава с препис за насрещната страна, която може да даде отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда в открито заседание. Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде жалба. Всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя.