В брой 8 от 24.1.2017 г. на Държавен вестник, бяха публикувани широко прокламираните от омбудсмана на Република България М. Манолова изменения и допълнения в Гражданския процесуален кодекс. Тези изменения и допълнения целят да защитят всички лица, които имат качеството „потребител”. Предлагам кратък преглед на промените.
Първата промяна изключва занапред възможността съдебни спорове между физически лица от една страна и мобилните оператори или монополистите, които продават електроенергия, ВиК услуги и топлоенергия от друга страна, да бъдат решавани от арбитражни съдилища.
В чл. 19, ал. 1 ГПК се добавя, че страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съгласно цитираният § 13, т. 1, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Промяната на чл. 19, ал. 1 ГПК не засяга дела, водени в арбитражните съдилища срещу юридически лица, тъй като те нямат качеството „потребител”.
Освен промяната в чл. 19, ал. 1 ГПК, е направена и такава в Закона за защита на потребителите, където в чл. 3 се създава ал. 4 със следното съдържание: „Всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон, е недействителна.“
Тази промяна в Закона за защита на потребителите допълнително гарантира, че дори в договорите с дружествата да продължава да съществува арбитражна клауза, то тя няма да има никакво действие.
Висящите арбитражни производства по неарбитрируеми спорове се прекратяват. Приключилите арбитражни спорове обаче, не се преразглеждат.
Втората промяна касае присъжданите в полза на юрисконсултите на Топлофикация, ЧЕЗ, Софийска вода, мобилните оператори и т.н. възнаграждения по дела. В чл. 78 ал. 8 ГПК е допълнено, че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37 от този закон препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, където са определени следните размери на възнаграждения:
– за защита по искови дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.
– за защита по заповедни производства възнаграждението е от 50 до 150 лв.
– за представителство в изпълнително производство възнаграждението е от 50 до 100 лв.
Именно в тези размери занапред следва да бъде определяно възнаграждението на юрисконсултите. Обърнете внимание, че когато тези дружества се представляват от адвокат, а не от юрисконсулт, което е често срещано явление в практиката, съдът следва да се съобразява с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които са по-високи от посочените по-горе.