Правилата, свързани с допустимост на касационното обжалване съгласно промените в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г, в сила от 31.10.2017 г.

Продължавам с изложение на измененията в ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2017 г.,  в сила от 31.10.2017 г. С настоящата статия ще Ви запозная с промените в правилата, свързани с допускане на касационното обжалване на решения по граждански и търговски дела. Накратко ще изложа действащите вече правила.

По принцип гражданските и търговски дела се разглеждат на три съдебни инстанции – първа, въззивна и касационна. На касационно обжалване пред последната трета инстанция – Върховен касационен съд (ВКС) обаче, подлежат не всички съдебни решения.

На касационно обжалване подлежат решенията на въззивна инстанция, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

  1. решен в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в съдебни решения по приключили вече дела със сходен предмет;
  2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз – нововъведено основание за допускане на касационното обжалване;
  3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Независимо от изброените по-горе предпоставки въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Това също са нововъведени предпоставки, при чието наличие ВКС допуска решението до касационно обжалване.

Отпадна като основание за допустимост на касационното обжалване обстоятелството, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, т.е. по въпрос, по който има влезли в сила съдебни решения на други съдилища по сходни дела с решения в противоречие с обжалваното.

 

Съгласно новите правила не подлежат на касационно обжалване:

  1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
  2. следните решения по въззивни дела:

– решение по искове за издръжка;

– решения по брачни искове и съединените с тях искове за ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име;

– решения по чл. 126, ал. 2 СК – когато дете се отклони или бъде отклонено от местоживеенето си, районният съд постановява връщане на детето, след като го изслуша;

– решения по чл. 127а СК – по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това;

– решения по чл. 130, ал. 3 от СК – относно извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете;

-решения по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи – установяване срещу съответната общинска служба по земеделие правото на възстановяване собствеността си върху земеделските земи;

– решения по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – установяване срещу общинската служба по земеделие правото на възстановяване собствеността си върху горите и земите от горския фонд;

– решения в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;

– решения по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост – за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост;

– решения по молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация;

– решения по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове – за установяване незаконността на обявена, започнала или завършила стачка;

– решения по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което е работникът е останал без работа поради уволнението и с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Вашият коментар