Съгласно чл. 143, ал. 1 на Семейния кодекс (СК) всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитие на детето. Когато родителските права на детето са предоставени за упражняване на единия родител, то другия е длъжен да заплаща издръжка в определяния по споразумение между страните или в определения от съда размер.

Съгласно чл. 149 СК може да се търси издръжка и за минало време, но най-много за една година преди предявяването на иска.

Съгласно, чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на родителя, който я дължи. Съдът следва да прецени както нуждите на детето  – нормалните, обикновените, но и специфичните такива, така и възможностите на родителя, който  дължи издръжка.

Съгласно чл. 142 чл. 2 на СК минималния размер на издръжката на дете следва да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която се определя с постановление на министерския съвет и от 01.01.2017 г. е 460 лв., т.е минималният размер на издръжката от 01.01.2017 г. следва да е 115 лв. Издръжката не може да бъде определяна или намалявана под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 на СК – т.е. не може да е по-малко от 115 лева, защото нормата е императивна.

Дори когато издръжката е определена по споразумение между родителите, тя не може да бъде под минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 СК.

В по-старата съдебна теория и практика е прието, че издръжка дължи само лице, което има възможност да я дава. Възможност да дава издръжка има само лицето, което разполага със свободни средства след задоволяване на собствената си необходимост от издръжка. В невъзможност да дава издръжка се намира лицето, което с доставянето на издръжка другиму би накърнило собствената си необходима издръжка.

В новата съдебна практика преобладава становището, че родителите дължат безусловно издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали имат възможност да я изплащат или не.

Важно е да знаете, че ако размерът на определената издръжка на Вашето дете е под минималния размер, то имате право да поискате от съда да увеличи размера на издръжката само поради това обстоятелство. Разбира се възможно е да има и други обстоятелства, който да налагат увеличение размера на издръжката като например по-високите разходи за отглеждане на детето спрямо момента на присъждане на издръжката поради израстването му и съответно увеличаване на нуждите му, възникване на специфични нужди на детето – например при заболяване и т. н.

Трайно съществено изменение във възможностите на родителя, който дължи издръжка, също може да обоснове иск за изменение размера на издръжката – както за нейното увеличаване, така и за нейното намаляване.

Родителят дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие, както и след това, ако детето учи редовно в средно и висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение.

След навършване на пълнолетие обаче, задължението за даване на издръжка не е безусловно. Законът поставя изискване детето да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителят да може да дава издръжката без особени затруднения.