Искът за собственост по чл. 108 ЗС представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот (установителна част), и искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца  владението върху имота (осъдителна част).

Няма спор в правната теория и съдебната практика, че за да бъде уважен искът за собственост е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1) ищецът да е собственик на имота предмет на иска,  2) ответникът да владее този имот и 3) това владение да е без правно основание.

Важно изискване за редовност на исковата молба е надлежната индивидуализация на спорния имот.

Друго важно изискване е посочване на правното основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота, предмет на иска – покупко-продажба, дарение, наследяване, договор за издръжка и гледане, давност и т.н. Предмета на доказване е правото на собственост на заявеното правно основание. Съдът дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца правно основание.

При разглеждане на делото съдът следва да спази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Така например следва да бъде взето предвид загубване на правното основание за владение от ответника по време на процеса (например прекратяването на договора за наем).

Наличието на правно основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на иска в частта, с която се иска да бъде осъден ответникът да предаде владението.  Но ако това правно основание отпадне в хода на делото, искът следва да бъде уважен. Поради това, този въпрос следва да се изследва към приключване на съдебното дирене в последната инстанция по делото и ако се установи че  към момента на предявяване на иска за ответника съществува правно основание  за владение, но към приключване на съдебното дирене същото е отпаднало, то този факт следва да се вземе предвид и искът да се уважи в двете негови части – установителна и осъдителна. И обратното, ако се установи, че и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът владее на годно правно основание, следва да се уважи установителната част от иска и да се отхвърли искането за предаване владението върху имота. Разбира се, загубването на правното основание за владение на ответника върху вещта след приключване на съдебното дирене не е пречка за предявяване на нов иск.

Какво става с иска за собственост, ако ищецът прехвърли собствеността си по време на делото? Условие за уважаване на ревандикационния иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на иска, на заявеното правно основание. Когато обаче се установи, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил собственик на имота, но в хода на делото е прехвърлил правото си на собственост, то въпреки това искът би следвало да бъде уважен, като на основание чл. 226 ГПК, решението ще има сила на пресъдено нещо и спрямо новия собственик.

Аналогична е и хипотезата, когато ответникът в хода на делото предаде владението върху имота на трето лице, доколкото същото отново ще е обвързано от силата на пресъдено нещо и на основание чл. 523 ГПК срещу това трето лице може да се изпълни принудително.

Житейски оправдано, ВКС приема, че ако настъпилите в хода на процеса факти са довели до това, че към момента на приключването на съдебното дирене фактическата власт върху вещта вече не се упражнява от ответника, искът следва да бъде уважен и в осъдителната му част, освен ако владението е било предадено на ищеца. За да се освободи от отговорност, ответникът е необходимо да докаже, че е предал вещта на именно на ищеца. Обстоятелството, че към момента на приключване на съдебното дирене вещта не се намира в негова фактическа власт, не освобождава ответника от отговорност, ако е установено, че е упражнявал фактическата власт към момента на предявяване на иска.

Обобщено, условие за уважаване на ревандикационния  иск е кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, на заявеното правно основание; 2) ответникът владее тази вещ към момента на предявяване на иска, и 3) това владение е без правно основание към момента на приключване на съдебно дирене в последната инстанция по същество на спора.