С настъпването на лятото и сезона на отпуските, възникват различни правни въпроси относно законово определения размер на платения годишен отпуск, ползването му, възможностите за отлагане и т.н. Ето защо е добре да познаваме основните нормативни правила, уреждащи отпуска.
Правото на платен годишен отпуск е индивидуално и субективно право на всеки работник или служител и се регламентира, както в Конституцията на Република България (чл.48, ал.5), така и в Кодекса на труда – чл.155 от Кодекса на труда (КТ).
Платеният годишен отпуск е период от време, в рамките на който работникът/служителят не е задължен да изпълнява трудовите си задължения, но има право на парично обезщетение, което е съразмерно с неговото трудово възнаграждение.
Платеният годишен отпуск може да бъде разделен на три вида – основен, удължен и допълнителен.
Основен платен годишен отпуск
Съгласно чл. 155 от КТ всеки работник/служител има право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 20 работни дни. При постъпване на работа за първи път работникът/служителят може да ползва платен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж. Не е задължително този минимален трудов стаж да е натрупан при един и същи работодател.
С оглед осигуряване закрилата на две категории лица, законодателят е установил основният платен годишен отпуск за тях да бъде в по-голям размер. Това са:
– ненавършилите пълнолетие работещи лица, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск, вкл. за годината, в която навършват 18 години.
– работниците/служителите с трайно намалена работоспособност 50 и повече от 50 %, за които са осигурени не по-малко от 26 работни дни платен годишен отпуск.
Удължен платен годишен отпуск
Някои категории работници/служители, например учителите, преподавателите във висшите училища, научните работници, служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване, артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти и т.н., поради особения характер на работата, която извършват, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който са включени двадесетте дни основен платен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.
Допълнителен платен годишен отпуск
Според чл. 156 КТ работникът/служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск в два случая:
– за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни;
– за работа при ненормиран работен ден – не по-малко от 5 работни дни. При работа на ненормиран работен ден работниците и служителите са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, са определени от Министерския съвет в Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.
Добре е да знаете, че посочените по-горе размери за платен годишен отпуск са минималните, съгласно закона, и че страните по трудовото правоотношение са свободни да уговарят по-голям размер на отпуските. Повече отпуск може да бъде договорен както в индивидуалния трудов договор между работника/служителя и работодателя, така и в колективен трудов договор, сключен в предприятието, на отраслово или браншово равнище или за общината.
Освен на платен годишен отпуск, работниците/служителите имат право на още няколко вида платен отпуск, различен от годишния, както и няколко вида неплатен такъв.
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника/служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през работникът/служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато няма месец, през който работникът/служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Ползване на платения годишен отпуск
Платеният годишен отпуск се разрешава на работника/служителя наведнъж или на части. Няма правила относно формата на искането от работника/служителя на отпуск. В практиката се прилага подаване на писмена молба до работодателя, в която се заявява вида на искания отпуск (основен, удължен, допълнителен), началната му дата и неговата продължителност. Въз основа на молбата работодателят разрешава ползването на отпуска. Разрешението задължително следва да е писмено.
Работникът/служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника/служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по съответния ред. В този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Поначало работникът/служителят не може да бъде принуден от работодателя против волята си да използва своя платен годишен отпуск. КТ предвижда три изчерпателно изброени изключения от това принципно положение, като дава право на работодателя да предостави платен отпуск на работника/служителя и без негово съгласие:
– при престой, който е с продължителност повече от 5 работни дни – работодателят издава заповед, в която посочва причините за възникналия престой, определя периода, в който ще бъде ползван отпуска и посочва работниците и служителите, които ще ползват този отпуск;
– при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители – работодателят издава заповед, в която определя размера на отпуска, времето на ползването му и работниците и служителите, които ще ползват едновременно отпуските си;
– при отправена от работодателя писмена покана за ползване на отпуска до края на календарната година, когато работника/служителя не е поискал сам ползването му – в този случай, работодателят може и да задължи работника/служителя да ползва полагащия му се платен годишен отпуск в срок не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която той му се полага.
Посочените по горе хипотези на ползване на отпуск по инициатива на работодателя се отнасят и за тези работници/служители, които не са навършили 18 години, както и за майките с деца до 7 години.
Прекъсване ползването на платения годишен отпуск
Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника/служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя. Не е предвидена специална законова форма за това искане и в практиката обикновено се прави устно волеизявление за прекъсване ползването на платения отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения. Препоръчително е обаче и в този случай процедурата да се извърши формално, чрез свободно подготвено от служителя писмено изявление, което да служи като доказателство.
Извън горните случаи отпускът на работника/служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платения годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Както и обратното – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка.
Отлагане ползването на платения годишен отпуск
Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
– работодателя – поради важни производствени причини. В този случай на работника/служителя задължително се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. Преценката за наличието на важни производствени причини е на работодателя и тя не може да се оспорва. Работникът/служителят е длъжен да се съобрази с нея и да й се подчини
– работника/служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово писмено искане, но с писменото съгласието на работодателя.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска по посочения начин, работникът/служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Погасяване правото на ползване на платения годишен отпуск
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен по съответния ред, правото на работника/служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Неизползваният от работника/служителя платен годишен отпуск в рамките на 2-годишния давностен срок на общо основание подлежи на парично обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение съгласно реда, предвиден в чл. 224 КТ.
Съществува забрана за парично компенсиране на неизползван платен годишен отпуск. Такава компенсация (обезщетение за неизползван платен годишен отпуск) се допуска само при прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния работодател.